Монах (Monk)

——————————————————————————————————————————————————
Монасите са свещени войни, които канализират свещена енергия чрез чистата сила на волята. Лекуващи вълни, протекционни мантри и атаки, захранвани със свещена мощ, са сред техните компетенции.

Умелите монаси използват бързи атаки без оръжие или с набор от добре балансирани оръжия. В битка те наблягат на високата маневреност за сметка на статичната сила, като влизат и излизат от мелетата, избягвайки продължителните боеве.

Атаките на монасите са насочени предимно към мелето. Те могат да елиминират един враг с огромна щета или да използват къси по обсег и въздействие нападения с вълни от стихийни сили, които се простират от удари с длан до сърповидни ритници.

——————————————————————————————————————————————————

Духовна сила
С прилагането на последователни атаки, монасите натрупват резерв от Дух, който може да нарастне в невероятни маневри – дезориентиране на множество врагове, отблъскване на групи или подскачане назад от мелето.
—————————————————————————————————————————————————
Серии
Атаките на монасите са по-ефективни, когато са използвани във внимателно подбрани серии; те генерират допълнителна духовна енергия, правят увеличена щета и изпълняват уникални ефекти, които дават възможност на монаха да победи почти всеки враг.
—————————————————————————————————————————————————
Мантри
Дисциплинираните монаси могат да накарат силата на духовният им манифест да се проектира навън с мантра – продължителна мантия от сила, която може да излекува или заздрави монаха или негови съюзници.
—————————————————————————————————————————————————
Мобилност и скорост
Монасите притежават несравнима тактическа мобилност на бойното поле. Всеки монах може да се придвижва бързо между или около врагове, да минава по фланка им или да удря по техните жизнени показатели, когато го изисква ситуацията, а по-дефанзивно ориентираните монаси са по-адаптирани към избягване на вражеските атаки по-добре от всеки друг герой.

Сила: Дух

За да победят нечовешките чудовища, срещу които се изправят, монасите разчитат на техните вътрешни резерви от Дух – сила, който отразява тяхното вътрешно майсторство и подготовка.

Духът се възстановява бавно. Той се генерира по два начина – от определени умения и атаки и от завършване на серии от удари. Монаси, които подбират внимателно своите атаки, могат да продължат почти до безкрай своят бараж от духовно-зареждащи удари.

Духът е ценен ресурс, но неговото масивно използване позволява на монаха да разчита на потенциални отбягвания и защитни ходове, както и довършващи удари на чудовища.

Благодарение на физическото съвършенство и военния талант на монасите, те могат да изпълняват толкова удари, колкото им позволява духовният им басейн – без да чакат умението да се презарежда.

Последните седмици на есента надвиснаха над Ivgorod и първият полъх на зимата се прокрадна във въздуха. Бях изключително благодарен да намеря убежище в една механа след падането на нощта и скриването на слънцето зад хоризонта . С влизането си усетих напрежение в стаята. Въпреки късния час, беше празно, с изключение на малки групи хора, сгушени около масите в краищата на стаята. На пейките в средата на стаята седеше само един човек.

Изглежда на него студът не му пречеше. Той беше облечен като просяк, носейки само една оранжева наметка увита около тялото му, оставяйки непокрита половината му гръд. Гирлянд с големи дървени мъниста висеше около врата му. Главата му беше напълно обръсната, с изключение на гъстата брада по лицето му. Изведнъж се стъписах: на челото му имаше татуировка с две червени точки, като едната беше по-голяма от другата. Както всеки информиран ученик на народите и културите на този свят трябва да осъзнае – този човек е един от монасите от Ivgorod, потаен единак, част от свещените воини на страната.

Аз съм чувал безброй фантастични истории за монаси, приказки, които със сигурност са получили значително разкрасяване. Кожата на монасите, твърдят разказите, била твърда като желязо, непробиваема от острието на меч или от връх на стрела, а юмруците им можели да разрушат камък толкова лесно, колкото ти или аз прекършваме клонка. Въпреки, че непретенциозният човек пред мен сякаш нямаше нищо общо с това, което съм слушал и чел за монасите, аз подходих предпазливо, приплъзгайки се по пейката срещу него. Той ми кимна с помахване на ръката си.

“Аа, ето една достатъчно смела душа, за да седне с мен. Ела, приятелю.”

Имаше храна пред мен, но не бях гладен, вместо това се фокусирах върху това да записвам информация за живота на монаха. Той ми разказа за вярването си в съществуването на хиляда и един богове. Той смяташе, че боговете могат да бъдат намерени във всички неща: огънят в огнището, водата в реките и във въздуха, който ние дишаме. Може би това би било достатъчно за една история. Но всеки разумен човек би трябвало със сигурност, както направих и аз, да осмива подобен мироглед. Той продължи да описва своята интензивна психическа и физическа подготовка и непрекъснатия си стремеж да развива своя ум и тяло като инструмент на божествената справедливост. Въпреки всичко аз и сега се чудя за какво се нуждаят от смъртен човек неговите хиляда богове за изпълнението на тяхната воля. Когато го попитах защо не носи меч или някакво оръжие, той просто отговори: “Моето тяло е моето оръжие.” После вдигна ръка и докосвайки челото си, добави : “Както и съзнанието ми.”

Най-неочаквано щях да стана стана свидетел на неговото майсторство.

Група мъже наближиха нашата маса , хвърляйки книгата ми на земята и изблъсквайки ме от пътя си, като с приближаването си те извадиха ножове и други оръжия. Те се бяха съсредоточили единствено върху самотната фигура на монаха, седящ срещу мен. Аз издрасках под масата, намеквайки какво се задава. Когато пак погледнах, те нападнаха.

Без да става от мястото си, монахът посрещна удара на първия мъж като го хвана за китката и го хвърли небрежно през рамото си, просвайки го върху една маса със силен трясък. Внезапността на атаката на монаха изненада мъжете и докато те стояха там, той се изправи.

Тогава избухна хаос.

Монахът е течна маса от енергия и отговаряше на всяко нападение с едва доловимо старание. Той воюва с ръцете и краката си по начин, който никога не бях виждал. През живота си съм бил свидетел на доста пиянски свади в барове, но това беше нещо съвсем друго. Звукът на костите, трошащи се с всеки от неговите удари, се смесваше с нещо, на което не можех да повярвам: монахът се смееше докато се биеше. Един по един той ликвидираше своите врагове, докато остана само един.

Той взе един стол и го хвърли срещу монаха. Монахът изпъна ръката си напред и удари прииждащия снаряд, посрещайки дъбовия масив на стола със затворен юмрук. Дървесината се разцепи и трески изпълниха въздуха, като разбитите парчета от стола паднаха безобидно на земята около него.

“Не можеш да ме заблудиш, демон такъв” каза монахът. Той протегна ръцете си встрани, след това разтвори длани пред него и започна да пее. Ореол от бяла светлина се появи около главата му, като нарастваше по големина и интензивност, докато напълно обхвана тялото на монаха. Той изрева, и светлината изригна навън. Когато тя премина през другия човек, кожата му се олющи и разкри червенокож демон, който беше изхвърлен от монаха през входната врата.

Монахът се изстреля напред и движенията му бяха толкова бързи, че не можех за да ги следя с очи. Той изглеждаше така, сякаш имаше седем като него, а дъжд от удари обсипа демона от всички страни. Клатушкайки се, демонът залитна. Монахът сграбчи демона за врата и се хилеше, докато издърпваше ръката си назад, от която се чуваше пращене на енергия. Той тласна дланта си напред и когато тя удари демона, тялото му избухна: мускули, кожа и кости се разпаднаха и миризма на изгоряло месо изпълни въздуха.

Не бих вярвал в това, ако не го бях видял със собствените си очи. Изглежда, че историите за тези несравними воини може не да са преувеличени, както си помислих в началото.