Мършояд (Scavenger)

Среща със заравящата се смърт Част II

Като започнах да падам, Бъроуз ме грабна за яката и ме разтърси силно. “Май наистина искаш да нахраниш някоя вършачка, Al-Hazir!?” каза той. “Какво, не си ли виждал мършояд преди?”

Аз наистина бях виждал мършояди: малки, заравящи се същества, които се хранят с мърша. За разлика от повечето животни от този вид, обаче, те са изключително агресивни и няма да се поколебаят да нападнат тези, котио са имали нещастието да ги срещнат. Мършоядите са с мощни крака, които използват за бързи атаки, като нападат откритите лица и гърла. Тяхната анатомия има поразително сходство с тази на скачачите от пустинята Aranoch, и по този начин, много изследователи класифицират двете групи като част от една и съща фамилия същества. Също така е известен един омагьосан (някои казват  обладан) вариант, който е нападнал авантюристи в региона на Тристрам преди двайсет и няколко години. Мършоядите също бяха причина за изключително стресиращ епизод от моята младост, който не е свързан с настоящия момент.
“Да. Burrower, който хваща други burrower“, каза той. След това той взе въжето, висящо от клетката и го набучи в земята с помощта на тежки шипове. Той закачи това, което приличаше на дълъг нож за своите тежки и мрачни ботуши и заби остриетата в земята.

“Най-добре се махнеш от пътя”. И с това, докато се държеше за въжета, той отвори заключващия механизъм отстрани на клетката. След той това го хвърли върху пясъка. Клетката избухна навън придружена от неистовите опити на мършоядите да избягат от нейните ограничения. Аз едва имах времето да се зачудя как Бъроуз е бил в състояние да откачи куките (с които въжетата са били прикрепени) около врата на мършоядите преди свирепите зверове да се заровят в меката земя.

В този момент бях много напрегнат. Почувствах се гол и изложен на риск. Каква лудост ме убеди, че идването ми тук е добра идея?

Погледнах в остатъците от избледняваща светлина, опитвайки се да открия издадените назъбени перки на вършача,  с които разрязва повърхността на пясъка.

Без абсолютно никакво предупреждение, дюнният вършач разрови повърхността като и трите мършояда бяха уловени в ужасяващата му паст. Имаше масивна пясъчна експлозия докато вършача се заравяше обратно в земята със своята награда. Въжетата веднага се опънаха и си помислих, че Бъроуз ще бъде изтеглен към смъртта си. Аз не разбирам как той си бе помислил, че може да завърже такова огромно чудовище,  но той дори не се е опитвал – просто се е опитвал да го придържа.

След няколко напрегнати секунди, които които се проточиха вечно, въжето започна да прави странни резки движения.

“Ах. Малките негодници си вършат работата.” Той се усмихна с мъртвешка усмивка. “Малко остава.”

След като още няколко минути от тази странност преминаха, въжето започна да се опъва малко по малко. Накрая, той започва да тегли своя улов. Когато беше частично върху скалите, можех да видя какво се е случило. Вършачът беше погълнал мършоядите цели, а те, от своя страна, са започнали да прояждат изхода си от стомаха на вършача преди животинските храносмилателни сокове да ги убият. Един мършояд беше едва жив. Той действително се бепе изкопал наполовина от вършача, показвайки се на въздух, като кожата му беше изядена. Аз повърнах.

Бъроуз, смеейки ми се още веднъж докато той отсичаше триъгълната глава на  животното, започна да ме учи за изумителния дюнен вършач: за динамиката на неговата стърчаща, ъглова долна челюст, която проправя път през почвата; как начина, по който тя е проектирана дава възможност на вършача без усилие да плува под пясъка с невъобразима бързина; и много повече, до което не ми беше точно тогава. Аз кимнах слабо с глава и се чудех колко време трябва да мине, преди да мога учтиво да се прибера вкъщи и да скоча в леглото.