Последователи на Тъмния Култ (Dark Cultist)

Когато тази сутрин видях кървавия, извит нож, набучен свирепо в моята врата, разбрах, че култистите са ме намерили . С месеци се опитвах да забравя трескавия спомен за срещата с тях, но напразно. И сега те знаят кой съм.

Абсолютната и потисничека тъмнина могат да бъдат открити само в дивата нощ. Така, когато видях далечната светлина на огъня, докато си проправях път през гъстата гора на Tristram, с радост приветствах компанията на колеги пътешественици. С приближаването си, обаче, нещо още по-тъмно от неосветената гора се промъкна зад мен. Толкова ужасно беше това чувство, че исках да се върна обратно, но звук от песен, която достигна ушите ми, ме теглеше напред. Благодаря на които и богове да са ме благословили с присъствие на духа, за да ме спрат да навляза в това сатанинско място, откъдето идваше звукът. Вместо това, аз потърсих скривалище, от което мога да гледам към тази поляна, която сякаш беше изсечена в гъстата гора.

Тогава за пръв път видях тъмните култисти наредени в кръг. Факлите им осветяваха страховитата им церемония с бледа светлина, която танцуваше по техните роби. Аз бях чувал приказки за тези закачулени култисти и техните покварени ритуали и трябва да призная, че бях любопитен да ги видя. Докато монотонната им песен продължаваше, реших да избягам преди да са ме видяли, но вниманието ми беше приковано от молещо се създание без очи. Аз не знам дали то беше с ограничен умствен капацитет, в транс или просто упоено, но то коленичи в центъра на кръгa.

Пеенето стихна, когато се появи техният лидер, на чието лице имаше сянка от позлатената му качулка и пристъпвайки напред започна да пее ритуал на неразбираем език. Голям, мускулест култист с кожена маска сложи черна качулка на главата на жертвата и извади дълго острие от колана сиил. Умът ми потърси за възможни употреби на този адски гвоздей, когато забелязах огромният ужасяващ чук в другата му ръка. С едно бързо движение, той вдигна чука над главата на жертвата и заби острието в гърба на молителя с ожесточена интензивност. Аз почти изкрещях … но жертвата не издаде нито звук.

Когато беше подготвено и друго острие, аз знаех, че не мога да гледам повече. Треперех с мисълта за тези забиващи се остриета в мен, ако бъда хванат. Аз спрях погледа си когато чух отвратителното забиване на друго острие в подготвената плът. Очите ми се спряха на мантията на лидера. Сложните руни, вплетени в робата му, се разлюляха в сковаващо движение. Докато гледах ужасен,усещах, че здравият ми разум изчезва. Аз тръгнах назад, далеч от тази нечестива картина пред мен, насилвайки се да се движа бавно, макар разумът ми да крещеше, че трябва да избягам с пълна сила оттам. Когато повече не издържах, започнах да тичам колкото мога, без да се интересувам колко шум издавам. Тичах, докато не се скапах. И тогава, веднага след като се свестих, отново започнах да тичам.

Не много отдавна, аз писах за разочарованието си, че на Новия Тристрам му липсват опасности и вълнение. Иска ми се, да не бях предизвикал съдбата си с прибързаните си думи. Разочарованието е далеч за предпочитане пред ужаса, а именно ужас беше това, на което попаднах в тази нощ.

След като се завърнах у дома, аз трескаво проучих тези обладани от демони култисти, с цел да облекча своя разум, за да се уверя в това, че не бях видял това, което видях, но всяка прошепната история само задълбочи обхваналия ме смразяващ хлад. Не знам кое от моите действия ги насочи към мен, но най-големите ми страхове станаха реалност. Аз съм набелязан…